Стари Видри - Спининг клуб
Детско Спининг Училище - Янтра 2011
На 29.Октомври.2011 направихме поредния страхотен риболовен празник за децата. Участие в Детското спининг Училище 'Стари Видри' взеха 30-тина деца от Русе, Ценово и Долна Студена. Докато течеше състезанието аз с моите двама малчугани подготвихме всички материали и ги стиковахме по торбичките:
Комплектите съдържаха въдичарски прът, макара, няколко блесни, шапка на Спининг Клуб 'Стари Видри', таблица с минимално-допустимите размери на рибите, походна аптечка, стикери, вирбели и т.н.:
След награждането на батковците от състезанието се събраха всички "риболовни ученици":
Раздадохме въдиците и стиковането започна под вещото ръководство на Видрите, като Павката Павлов (sestrata) стана първият учител:
Занятията продължиха на самата река - Янтра този ден не беше дашна на риби, но това не обезкуражаваше по никакъв начин малчуганите (аз поне моите много трудно ги отделих от реката)
След час-два дойде време и за дипломите:
Така и не успяхме да ги хванем за обща снимка - деца ... много бягат
Искам да благодаря на всички Видри, които след състезанието останаха и бяха инструктори на децата! Благодаря и на Сунай Сабриев - риболовен магазин 'Синият Дунав' за подкрепата!
Догодина отново ще направим риболовен празник за децата!
Росен Велев
Още снимки от училището може да видите в албума на нашя сайт.
VI кръг спининг лига "Brother - на ваша страна" р. Янтра, 29 Октомври 2011
Завърши и последния VI кръг за 2011 година от спининг лига "Brother - на ваша страна", който се проведе на река Янтра на 29 Октомври.
Ето разказа на победителя Стоян Стоянов - HAPPY FINE за състезанието:
Когато стигнахме, река Янтра ни посрещна по-студена и бистра отколкото предполагах. Въпреки, че нивото й падаше, беше доста по-високо, от това което помня през лятото. Предварително бях решил, че този ден ще ловя риби, като тръгна по течението, и така докъдето стигна. Та нали преди Дунав е любимото ми Ценово . С тази си нагласа започнах риболова, на първото удобно за слизане до брега място, недалеч от мястото на срещата. Съвсем накратко ще отбележа, че за около половин час смених доста примамки с нулев резултат. Поради тази причина реших да се върна на големия вир, започващ от бента, за който знам, че държи много и разнообразна риба. Но на този бряг беше невъзможно да се лови, поради множеството разпънати дънни въдици. Отново по спомени от лятото, се сетих, че ако премина близо покрай острова, посрещащ течението, където, при това ниво на водата, е около 80-90 см., продължа да газя плътно вляво, преди дълбокото завихряне, после премина успоредно на бързея, ще стигна до отсрещния бряг на другия остров, с лице към големия вир. Ако стигна до мястото, това ще да ми даде предимство да ловя сам, както в големия вир, така и от другата му страна, където се беше групирал дребосъкът. Бях облечен с гащеризон, който позволяваше прехода.
Преходът
След като стигнах острова сух, реших, като за начало, да започна да експериментирам за видове примамки и избора на цветове с дребните рибки в плиткото от другия му край. За мое най-голямо учудване, в тази бистра вода, рибките апатично следваха въртящите се сребърно и жълто листо. Смених го с тайгър и резултатът не закъсня. За кратко време успях да излъжа два маломерни кефала, които гордо показвах на Стефан (straj_74) и Митко Тодоров, ловящи в началото на бента. Малко по-надолу, от същата страна на брега, воблер „Чъби 38”, отново с цвят тайгър, „предизвика на дуел” повече от пет расперчета, които в неравна схватка последователно загубиха дуела.
Добре, че секундантът бях аз, а не местните риболовци, ловящи на стръв от отсрещия бряг, подхвърляйки подигравателно: За какво ги ловиш, като ги пускаш обратно в реката? Те не знаеха, че само след час, щяха ентусиазирано да крещят, един през друг: „Браво” . Аз също не знаех ...
С напредването на деня, слънцето си прокарваше път и времето се стабилизира към тихо и на моменти слънчево. Сложих „бияча” Мепс Аглия 2 Тайгър и заметнах с все сила, право в големия вир. Още с първото прибиране на блесната започна непрестанно, едвам доловимо кълване (почукване), което спря на пет метра от брега. И така на всяко следващо прибиране. Само слабо, едвам доловимо почукване. Но защо рибите не захапват решително? Отговорът дойде скоро. На едно от поредното обиране, на около 5 метра от мен, видях стрелкащ се тридесеттак след очевидно бързащата блесна и реших да прибирам колкото се може по-бавно. За миг спрях с навиването, блесната пропадна, подръпнах леко за да не достигне дъното, и в този момент рибата се изви, проблесна, линията натежа и почти в краката си реализирах първия уловен мерен кефал. Вече всичко е ясно. Пред мен на около 30-ина метра е групирана риба, която тръгва всеки път след въртележката, само не трябва да се обира равномерно и бързо.
Въпреки, че кълването беше близо до дъното, избягвах тежките блесни, тъй като при по-бавна и неравномерна скорост, особено при далечна дистанция, закачаше често по дъното, подобно на плахото почукване на рибите. Трудно поддържах това различно темпо, но след като улових още пет кефала по този начин, реших, че усилието си заслужава, и ще ловя така до финала на състезанието. Постоянно сменях скоростта на блесната, като се стремях тя да е да е малко по-бърза от критичния момент в който листото спира да се върти. Държах пръчката в хоризонтално положение, като непрекъснато следях за потрепването на върха й и при първото по-сериозно задържане, което в повечето случай не беше много далече от мен, засичах рязко. Същината на риболова се състоеше в неравномерното придърпване на примамката и задължителното засичане за убождане на рибата. За да не забравя за съществуването на адреналина, към 12,45 ч. имах много рязък и тежък удар. Първоначално пръчката пое удара, задържах рибата за секунда, после с порив към течението тя започна да развива аванс и, когато натегнах да не влезе в бързея, линията олекна. Към 13,15 ч. рибата спря да обръща внимание на всичко което й подхвърлях под каквато и да е форма. Симпатиите на местните риболовци, ловящи на брега през острова, спечелих с уловените около трийсетина кефала, 14 от които мерни. Бяха ми простили „лекомислието” да подарявам живота на маломерните рибки. На кантар занесох 11 броя кефали, 7 от които над 30 см. Това бяха най-трудно уловените ми риби. Тази ми слука ме изпрати за обща снимка с приятелите ми Павката (sestrata) – миналогодишния победител в спининг лигата и четирикратния й шампион и мой учител Стефан Минчев (Zander). Честито и на двамата!
Радвам се, че за пореден път бях в компанията на толкова свестни типове и приятели. НЕЗАБРАВИМО.
Класиране 6 кръг:
1. Стоян Стоянов - HAPPY FINE 3990 т
2. Николай Куюмджиев - Jazzmena 650 т
3. Стефан Минчев - Zander 360 т
4. Боян Евфремов - bae 330 т
5. Стефан Стефанов - straj_74 300 т
=====================================================
Генерално класиране на спининг лига "Brother - на ваша страна 2011"
1. Стефан Минчев Zander - 287т.
2. Павел Павлов sestrata - 200т.
3. Стоян Стоянов HAPPY FINE - 136т.
4. Илиян Илиев maranzika -129т.
5. Стефан Стефанов straj_74 -124т.
6. Димитър Пеев mitq_p - 107т.
7. Владимир Гетов vlado - 100т.
8. Валентин Данаилов maznislav - 70т.
9. Любомир Василев l.vasilev -60т.
10. Михаил Михайлов mmihailov - 56т.
11. Злати Крумов Zlak - 55т.
12. Даниeл Йорданов Alber4i - 51т.
13. Николай Славов - 48т.
14. Николай Куюмджиев Jazzmena - 46т.
15. Иван Клинчев - 44т.
Честито на победителите.
Още снимки от състезанието може да видите в албума на нашия сайт.
Зарибяване с балканска пъстърва - есен 2011
Здравейте колеги,
На 5 Октомври група риболовци от Спининг клуб "Стари видри" направи поредното зарибяване с 4 автомобила. Разселихме в естествена среда седем хиляди балкански пъстървички. Зарибените рибки са вече в новия си дом.
Рибите са от развъдника на стопанство Тошков чарк.
"Ето какви ги свършихме днес:
Сядам да пиша уморен но приятно. Може би най-лесно е поред хронологично да ви разкажа.....
Всичко започна по тъмни доби. Събрахме се на бензиностанцията в Горубляне 3 екипажа мощни зарибители. Аз бях забрал другия участник от Младост - Сашо - пича. Малко ми беше непривично да тръгвам по тъмно без натоварени въдици и кутии с мухи и примамки, но целта ни днес беше по-различна.
Газ към сърцето на Родопите - Тошков Чарк от където да вземем героите на епизода - малките раирани разбойници. Там заварихме Злати, който вече ни чакаше:

Красотата на мястото бе завладяваща:



Но ние всъщност се бяхме събрали за да вземем наследниците ей на тия:

Първи натоварихме чували с около 1500 малки рибки и запрашихме с Владо Гетов към нашата цел.... едно мноооого тайно място...... и оказа се също така мнооого красиво.
По пътя установихме колко полезно е да има избори в милата родина. Течаха интензивни ремонти на пътищата, иначе напипани по 20-30 години. Дай боже по-честичко да има избори значи!

Но ето ни вече на място. Владо темперира рибите. Аз помагам и фоткам.

После логично последва:




Последва около час съзерцаване как малчуганите се окопитиха, разбягаха се пъргаво и даже свенливо започнаха да събират мушички от повърхността. Видяхме над 20 риби от миналогодишното зарибяване, които бяха заели своето място и бяха порастнали до около 15 сантиметра. Със сигурност същото очаква и новото поколение."
Пожелавам на всички да изпитате вълнението и удовлетворението, което изпитахме ние!
Дано повече рибки оцелеят, да пораснат и дадат поколение.
Още за зарибяването може да прочетете в темата на форум "Фишинг мания"
предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 следваща