Стари Видри - Спининг клуб

Brother DLH

назад

Риболов на щука

Щука (Esox lucius)


Описание
Местообитания
Начин на живот



Среща се в много реки, блата, езера, язовири, канали и баластриери. Разпространена е във водоеми намиращи се дори до 1 500 м надморско равнище. На места живее и в полусолени води.
Формата на тялото й е удължена, леко странично сплескана - много подходяща за извършване на мълниеносни движения. Очите й са големи, като цветът им е жъленикав, а зениците черни. Зрението й е много силно развито и вижда не само напред, но и встрани. Гръбната перка е разположена над аналната - в последната третина на тялото й. Заедно с опашката се образува мощна двигателна система, която с един мах изхвърля рибата стремително напред. Дребните люспи по тялото и слузта, която ги покрива подпомагат извършването на бързи и резки движения.
Цветът на тялото на този хищник се мени според местообитанието му и преминава от бяло-златист, през тъмно-златистозелен до масленозелен. Страните са покрити с дребни бяло-жълтеникави и тъмни петна или ивици. Долната челюст е по-дълга от горната и покрита с големи, остри и по-редки зъби, различни от тези разположени по небцето й. Те представляват многобройни редици гъсти и закривени навътре зъби. От зъбите на уловени щуки са си патили много новобранци в риболова, някои от които имат незаличими, неприятни спомени. Затова не бъркайте в устата на уловения хищник с голи ръце, когато искате да освободите примамката. Използвайте кохер или клещи с дълги човки. Смяната на зъбите на щуката е постоянен, целогодишен процес. Зъбите не се подменят наведнъж, а постепенно, като принципът е следният: стар и болен зъб се разклаща и пада, а неговото място заема нов зъб, който с течение на времето укрепва върху челюстта. Това, че някой ви казва – “щуката не кълве, щото си сменя зъбите” е поредния рибарски мит и голяма заблуда. Щуката постоянно сменя по някой зъб. А за това, че понякога не кълве – има други причини. Хищникът има много добро зрение, но видимостта й все пак се влияе от прозрачността и бистротата на водата.

Този едър, силен и борбен хищник е търсен и ценен трофей сред въдичарите през всеки годишен сезон. Рибата се лови целогодишно, като най-силните моменти на кълването й са пролет – преди и след хвърлянето на хайвера, също края на лятото и цялата есен. Има дни, в които щуката кълве като бясна на всичко, на което й хвърлиш. И такива, в които не можеш да я изкушиш по никакъв начин. В някои водоеми може да се направи силен риболов по обяд в жегата, в други кълве добре предимно сутрин и в късните следобедни часове. Зимата под леда също приема храна и е обект на риболов, макар, че тогава е с по- забавени жизнени функции поради ледената вода и по-бавното смилане на поетата храна. Тогава се храни по-усилено веднага след запечатване на водоема с лед, и в дните преди неговото разтопяване.

Температурата на комфорт на рибата, т.е времето, в което е агресивна и се храни усилено настъпва, когато водата има температура над 7-8 градуса, силно е кълването при температура 11-15 градуса, но това са общи постановки. Всичко зависи от характера на даден водоем и неговите особености, а също и от навиците на рибите в него. Какато се казва – всеки водоем има свое лице, свой “адет” и тези, които добре го познават, рядко се връщат без улов.Хищникът обитава различни участъци и ползва разнообразни укрития – подводна растителност, шавар, потопени дървета, дънери, клони и коренища.
В реките обитава местата с тихо и умерено течение, дънни ями и тяхната периферия. Едрите щуки постоянно се държат около отдалечени от брега дънни ями и излизат оттам само когато ловуват и хвърлят хайвера си. В реките любими места на хищника са участъците около паднали във водата клони и дървета, големи камъни и скали. В стоящи води – езера, блата, язовири хищникът се държи около водната растителност, край водорасли, папури и камъши, където неподвижно дебне своите жертви.
Това, че щуката е единак и на място където има една щука друга не се завърта е погрешно твърдение. Единаци са предимно едрите риби. Всичко зависи от това, какво е количеството щуки в даден водоем. Колкото е по-гъста популацията, толкова и повече щуки се въртят в даден участък. Случвало ми се няколко пъти да хвана за един риболов от 2 до 10 риби в малък залив на язовир, който наричахме с приятели – “Заливът на щуките” Също така и в река, с участък не по-дълъг от 20 метра около клонаци и върбалаци.

В България хищникът населява река Дунав, долните течения на притоците й, главните канали на напоителните системи в Дунавската равнина. Среща се в стари речни корита, блата, долните и средните течения на реките Марица и Тунджа, също и в отделни блата около тях. Разпространена е в повечето от баластиерите образувани при изкопи на инертни материали и в доста язовири. Щуката се въди и в крайморските езера и блатата около Шабла, в долните течения на Искър, Вит, Осъм, Янтра, Струма, Места и в много по-малки реки. Интересно явление се наблюдава в последните 5 години – щуката се развъди повечето от големите и малките язовири в страната. Не е епизодичен улова й в язовирите Йовковци, Душанци, Жеков вир, Жребчево, Ал. Стамболийски. Този хищник за разлика от бялата риба понася води доста по-бедни на кислород и не е толкова претенциозен към състава на водата.

Щуката се размножава рано напролет през февруари-март, при температура на водата около 5-9 градуса по Целзий. В по-високо разположени като надморска височина водоеми се размножава в перода март – началото на април, защото водата в тях по-бавно се затопля. Самото размножаване /мръстенето/ се извършва от една самка и два-три мъжки, като това води до оплождане на повече от изхвърлените от женската хайверни зърна. Плодовитостта на “зъбатата твар” е голяма от 100 до 400 хиляди хайверни зърна според големината на женската. В зависимост от температурата на водата личинките се излюпват след 7 до 25 дни. Разбира се много от тях не оцеляват, защото малките рибки си имат много неприятели. Щуката има бърз темп на растеж - до есента младите щуки стават 15-30 см. Дребни щучки, наричани “писалки” се хващат и при риболов на леко на торен, земен и бял червей. Нрава си на хищник тя проявява при достигане на дължина около петнадесет см, когато започва да се хвани основно с дребни рибки.

В България в последните 10 години за трофейна се смята всяка щука с тегло над 5 кг.Разбира се, че има хванати единични екземпляри около и над 10 кг. Но практиката в риболова на щука у нас е показала, че най-често се хващат риби от 0,500 до 3,00 кг. В Русия, Скандинавските страни и Западна Европа в литературата се срещат данни за уловени много едри екземпляри по 20 и нагоре килограма. Руският класик Сабанеев и други западни автори от миналото споменават за огромни щуки с тегло до 35 килограма. Все пак да не забравяме, че Сабанеев е писал своите книги преди повече от 100 лета, а къде е Русия, къде сме ние.... Рекордните щуки у нас за които има сведения в пресата, са от яз. “Скомля” - съответно 113 см дължина и тегло 14 кг през 1984г, и от “Алдомировското блато”- 12,200 кг тегло и 107 см дължина, уловена през 1978г. Вижда се, че тези рекорди са от миналото, затова всяка уловена в днешно време щука над 5 кила си е трофейна. “Алдомировското блато” беше източено изцяло преди 15-ина години и на негово място се ширеше просторна ливада. Напоследък пак се завирява, но се чуват отзиви само за риболов на каракуда. А и яз.“Скомля” бе източван в средата на 90те години почти до дъно.

Щуката е много бърза, силна и мощна риба. Едрите екземпляри се хранят предимно с риба, но не прощават и на жабите, раците и други водни обитатели. “Сладководният терминатор” причаква жертвите си скрита в сенките на растенията и дебне неподвижно някоя рибка да навлезе в територията й. Тя не е упорит преследвач като бялата риба, а си е чист “гюмеджия”. След силен удар с опашката, изхвърля тялото си напред и захапва плячката си през средата. След това стискайки здраво зъби тя се връща в убежището си, умъртвява жертвата и я поглъща откъм главата. Щуката няма определени претенции към вида риба, от която се състои менюто й. Тя е “зъл демон” за каракудки, шаранчета, уклейки, кротушки, щипоци, червеноперки и други дребосъци. Дори и собсвеното й потомство представлява апетитна “мръвка”. Хапва освен риби - и жаби, раци, мишки и други водни животинки. За лакомията и агресията на щуката се разказват какви ли не небивалици и легенди. Чувал съм истории за нападнати къпещи се хора. Ако това беше вярно, там където има щуки къпането трябва да се прави със специални скафандри, брони, ризници и костюми от азбесто-циментова сплав.

Спинингът е класика при премерване на силите между риболовеца и хищника. Подходът, техниката и тактиката в риболова на щука с изкуствена примамка е голямо предизвикателство дори за опитните майстори. Изненадите, които поднася щуката в различни ситуации, правят улова й труден и непредвидим, а именно това е очарованието и тръпката при надхитрянето на хищника. Различните условия на риболов изискват съобразяване и преценка към кои примамки да се насочим. Всички тези умения се придобиват предимно с практика, но и теоретичните постановки понякога се оказват полезни и не бива да се пренебрегват.

 Следва продължение...

"Материалите /статиите/ са защитени от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/. Използването им в цялост или на части, без разрешението на автора е забранено."



Статията е взета от страниците на
Fishing Mania


/Стефан Минчев/

назад