Стари Видри - Спининг клуб

Brother DLH

назад

Риболов на бяла риба /част I/

Бялата риба е най-едрият представител на сем. Костурови, /реrcidae/, населяващ водоемите в нашата страна.
За по-голяма точност род Бели риби Sander (Stizostedion) има няколко подвида, за които има сведения, че се срещат у нас.
Sander lucioperca (Stizostedion lucioperca)- Бяла риба (Смадок)
Sander marina – Морска бяла риба
Sander volgense -- Малка (Волжка) бяла риба

Най-разпространен е първият подвид – бяла риба или още наричана сулка, смадок.
Наистина в различните части на България тя има различни имена и е известна още като смадок, сулка или акбалък или елеврек. На немски език бялата риба е известна като Zander, на френски е –Sandre, поляците я именуват – седач, руснаците – судак, естонците – капа и т.н. Walleye – на американски жаргон, Pike-bersh ( нещо като щуко-костур) – наименование на бялатариба от англичаните
на украински жаргон може да се срещне и като - Агап. Според някои риболовни школи тя е най-интелигентния и недоверчив хищник. Но в Литва има поговорка – “Глупав като бяла риба”. Глупава или не, тя има много почитатели сред риболовците не само заради разнообразието в методите на ловене, но и заради вкусното й месо. То и за красивите жени се говори, че били глупави, но това не ги прави по-малко търсени и желани.

Като цяло в България запасите от бяла риба непрекъснато намаляват в резултат от развихрилото се бракониерство в последните 15 години. Това е друга тема, макар и много наболяла, но не е предмет на разискване в настоящия материал.
Сред сладководните хищници бялата риба заема почетното трето място, нареждайки се след сома и щуката, ако приемем, че класацията е по размери и тегло. Преимуществото на бялата риба пред сома е това, че тя се лови във всички годишни сезони, а и по хищнически нрав/ агресивност и лакомия/ достойно си съперничи с щуката. И докато щуката ловува, причаквайки в засада наивните си жертви, бялата риба упорито ги преследва, докато ги улови или загуби от поглед.
В специализираната литература се посочват данни, че максималното тегло на бялата риба достига 20 кг. – при дължина 1,30 м., но официалният рекорд за улов с водица у нас е 12 кг.В поледните години популацията й непрекъснато се свива и за трофейни екземпляри се примат риби с тегло около или над четири-пет килограма. Най-често, уловът й по нашите водоеми е с габарити 0,500-2,500 кг.
Тялото на бялата риба е удължено, торпедовидно, покрито с неголеми ктеноидни люспи, дълбоко срастнали с кожата й. Гърбът й не цвят е масленозелен, до сивочерен, страните са сребристо жълти, а коремът – снежнобял, до жълтеникав при по-едрите екземпляри. В някои водоеми с кафьво-черно торфено дъно се срещат доста по-тъмни по окраска индивиди. Напречно на тялото й минават от 8 до 12 кафяво-черни ивици. Гръбните перки са две – първата има от 13 до 15 остри лъча, подобни на бодли, а втората перка – от 1 до 3 твърди бодливи лъча и от 19 до 23 меки лъча.
Главата на хищника е сравнително голяма, издължена, устата е крайта и има широк отвор. Челюстите и устната кухина са покрити с големи и малки, остри зъби, сред които се откоряват четири по-едри, наричани “кучешки”. Бузите са голи или само частично покрити с дребни люспи. Очите са изпъкнали, големи и имат фосфорициращ блясък.

Региони на разпространение


Бялата риба не понася много студените води и това обяснява нейното сравнително ограничено разпространение.Тя предпочите по-мекия климат и населява отделни райони в Централна Европа, басейните на Черно, Каспийско и Азовско море. В незначителни количества се въди и в басейните на Балтийско море.( р. Нева и др.) По- многочислена популация има в големите руски реки – Волга, Дон, Ока и др.
В България видът се среща в река Дунав и в най-долните течения на големите й притоци, долното течение на р. Марица и Камчия, в някои от крайморските езера (Мандренско и Вая край Бургас) и блатата на север от Варна, в повечето големи язовири ( Копринка, Жребчево, Тича, Цонево, Ал. Стамболийски, Сопот, Пчелина, Огняново, Пясъчник, Въча, Батак, Тракиец, Гарваново, Студен кладенец, Ивайловград и др. Добри условия за живот намира и в някои микроязовири с песъчливи и чакълести дъна и водоеми, образувани по искуствен начин прли добив на инертни материали.Около столицата в недалечното минало бяла риба имаше в изобилие в яз.”Искър”, езерото Панчарево, и баластриерите край Негован, Чепинци, Д.Богров,Челопечене, Кривина, но в днешно време тези риболовни обекти карат на стара слава. Именно от водите на яз. “Искър” в периода 1980-1990 са извадени много трофейни бели риби. В последните няколко години се случва колеги да постигат частични успехи, но за “чудеса” и “скъсване” на белите риби вече не може да се говори. Освен посредствените резултати като количество, продължава и трайната тенденция към издребняване на улова. Хващането на трофейни бели риби по водоемите около София вече е изключително рядко и затова се цени много от риболовците.

Главното условие за съществуването на бялата риба е сравнително чистата, богата на кислород вода. Изключение е приспособяването й и в немного чиста вода, каквато имат някои водоеми като язовирите “Пчелина” и “Тополница” и езерото “Вая”. Трябва да се отбележи, че в последните години поради спиране на някои промишлени производства водите на посочените язовири се поизчистиха от замърсители и рибата намира все по-подходящи условия за развитие.


Местообитания


Бялата риба се чувства добре в пълноводните реки с бавно и умерено течение. Придържа се около дълбоките участъци, изобилстващи с дънни ями, прагове, камъни, скали, коренища и стволове на дървета, намиращи се по дъното. В р. Дунав обитава районите около пристанища, понтони, кейови стени, закотвени кораби и баржи и места с обратно течение. В Дунава обичайно обитава дълбочините в самия фарватер на реката. В голямата река се придържа често около корони и стволове на паднали големи дървета. Клони от тези дървета се показват над повърхността, но самият ствол на дървото е под вода. Там могат да се концентрират много на брой риби, които са или близо до дъното, или в среден воден слой, близо до потопените клони на дървото.
В язовирите тя избягва крайбрежните плитчини, обрасли с водна растителност. В стоящи води (язовири, водохранилища) предпочитано местообитание са дълбоките и открити водни пространства, скалистите стръмни брегове, гънките в дънния релеф и местата около устията на вливащите се чисти реки. Бялата риба предпочита дълбочините с чакълесто-песъчливо дъно, без тиня и водорасли. Отлични убежища намира около язовирните стени, основите на водните кули и шлюзовете.


Размножаване

Полова зрялост белите риби достигат на 3-4-годишна възраст. Размножават се през април и май пре температура на водата от 6 до 15 градуса по Целзий. При хвърляне на хайвера женската ( в зависимост от размера си) снася от един милион хайверни зърна в предварително оформени “гнезда”. Хайверът се изхвърля на дълбочина от 0,5 до 3-4 метра в зависимост от дълбочината на водоема. След оплождането на хаймвера мъжкият остава при гнездото до излюпване на малките рибки, защитавайки поколението от неприятели. С право може да се каже, че белите риби са най-грижовните родители в рибното царство по отношение на опзването на хайвера си. Малките рибки, достигайки 5 см. дължина, преминават към хищнически начин на живот като нападат дребни рибки, ракообразни, ларви на насекоми и червеи. Възрастните екземпляри се хранят с живи, болни или мъртви рибки и раци. Атакуват прдимно дребосъци с издължена форма на тялото – уклей, кротушки, мренки, кефалчета, кубинки, щипоци и речни попчета , но когато са гладни, хищниците не пропускат и дребосъци с по-широко тяло като бабушки, горчивки, платички, червеноперки, каракудки.
Хищническата природа кара белите риби да не прощават и на собственото си потомство, а също и на риби като костура, бибана и слънчевата рибка, които имат бодливи лъчи на гръбните перки. Формата на тялото на сулката и мощните й перки й дават голяма бързина при плуване и големи шансове при преследване на плячката.

Прираст

Бялата риба нараства бързо в сравнение с много други сладководни риби. За ускорените темпове на растеж много важен фактор е наличието на обилна храна. Едногодишна сулка достига тегло от 50 до 100 г, двегодишна тежи от 200 до 400 грама, на третата година – при наличието на големи количества плевелна риба, може да достигне 500-800 грама. По сведения от научни изследвания, продължителността на живота на бялата риба е около 15 години.
Срещал съм данни от някои изследователи, че живее и до 20 години. Едва ли е толкова важно всъщност до каква възраст достига – това е работа на ихтиолозите.

Специфика при риболова


От практиката в риболова на бялата риба се установяват някои закономерности по отношение на сезоните, времето за риболов,(астрономическо време), подходящите места и избора на монтаж и метод на ловене. Установено е, че най-активно хищникът се храни на зазоряване, преди смрачаване и в часовете до полунощ. Именно затова се смята, че бялата риба е нощен хищник и общоприетите часове в храненето са тези с намалена видимост и сляба осветеност. Оттам и многото риболовци си създават представата, че бялата риба се храни само в зоната на здрача и за да се лови, трябва да се стои по цяла нощ на водоема. Но практиката нееднократно дава множество опровержения на утвърдените тези. През пролетта и есента, например, освен в пиковите часове, сулката излиза на лов и през деня, като се храни с различна интензивност, в различните часове на деня.

При зимен риболов на някои водоеми най-добре кълве в най -топлите обедни часове, като в улов преобладават средни и едри екземпляри. В облачно време, при слаба осветеност на водата, дори и в горещи летни дни бялата риба може да прояви учудващ апетит и агресивност към примамките. При това – в часовете около обяд. Независимо дали активното търсене на храна ев тъмните или светлите часове на денонощието, самото ловуване е краткотрайно. Най-често продъжава от 15 до 40 минути. Всичко зависи от характерните особености на водоема, атмосферното налягане, температурата на водата и въздуха, силата и направлението на вятъра, годишния сезон, осветеността и бистротата на водата. Не на последно място за добър улов допринасят плънтостта на популацията (численост на хищниците във водоема), изборът на място, колебанията в нивото на водоема, правилно подбрания такъм, усетът, уменията и късметът на въдичаря. Като прибавим и мотивацията на риболовеца и това доколко е концентриран в момента на воденето на примамката, всичко изглежда заплетено и сложно. Но дали наистина всичко е толкова объркано и сложно? Опитните риболовци са на мнение, че преди всичко е нужна по-редовна практика и наблюдение и изучаване навиците на водните обитатели по време на всеки излет.

Фактори, влияещи върху риболова


Принципно, под един знаменател не бива да се слагат и разглеждат различни водоеми, дори в малка страна като нашата и да се правят генерални изводи за поведението на хищниците. По отношение на спецификата на отделните водоеми като географско разпредление и климатични особености, водоемите, разрположени в планините, не могат да се сравняват и съпоставят с тези от равнинните части. Например откритите и дълбоки водни площи бавно истиват през есенно-зимния период и по-бавно се затоплят през пролетта.Те образуват по-нетрайна и слаба ледена покривка през зимата, дори и да са разположени на надморска височина 1000 м.

Малките водни площи в северните и планинските райони на страната по-бързо “обръщат” водата в късната есен и замръзват, образувайки дебела ледена покривка. В средата на зимата това е причина за кислороден глад, който води до намаляване на кълването, дори на хищните риби. При продължителна и студена зима и дълга задържала се ледена покривка, в малки и плитки водоеми настъпва задушаване на рибата. При пролетно затопляне в малките водоеми рибите се раздвижват по-рано и започват усилено хранене.
Водите на големите язовири например са използват за добив на електроенергия и напояване, което води до резки спадания на нивото, в резултат на което рибата променя местообитанията си и търси нови територии и убежища. Ятата от малки рибки се преместват към други брегови участъци, а след тях се насочват и хищниците. В малките, слабопроточни водоеми пък, при горещо лято и трайно засушаване се влошава кислородния режим, а оттам следва промяна в храненето и общото развитие на рибата.

Атмосферното налягане също влияе пряко на резултатите. При всяка рязка промяна в едната или другата посока (покачване или спадане), хищниците променят поведението си. При ниско атмосферно налягане те се придържат към дъното на водоема и обратно – при повишаващо се налягане търсят храна в по-горните водни слоеве.При няколкодневно задържане на налягането около нормата за сезона, кълването е стабилно и интензивно. Но и при тези условия не липсват изключения от правилото – много често при очакваща се промяна на времето – буря, застудяване и валежи, хищниците проявяват висока активност. Атмосферното налягане е фактор, с който е добре да се съобразяваме, преди да тръгнем на риболов. Ако имате в къщи барометър, хвърляйте по едно око на издигащия се или спадащ живачен стълб – така винаги ще сте “в час”.

Бистротата и осветеността на водата също влияе на резултатите. При проливни и продължителни дъждове нивото на водата се покачва, а носените кални потоци вкарват мътилка във водата. Поговорката “Риба се лови най-добре в мътна вода”, тук изобщо не важи. Слънчевото греене и осветеността на водата също са важна предпоставка за успех или провал в риболова. Например при зимен риболов на лед в слънчеви и ясни дупки, опитните риболовци засенчват със сняг дупката, в която ловят. Така подозрението на рибата се разсейва и тя не се плаши от внезапно появилия се светъл "коридор" под леда.
Цветовете на примамките играят роля като зрително възприятие на дълбочина до 5-6 метра. Научно е установено, че на дълбочина 10-12 м. осветеността е много малка, а в големи дълбочини цари почти непрогледен мрак, така че цветът на примамката не е от абсолютно никакво значение за успеха на риболова. По-важна тук е играта (движението) на примамката, която създава вибрации или трептения с определена честота, които хищникът рефлекторно възприема и безцеремонно атакува.

Вятърът е друг фактор, с който е редно да се съобразяваме.Той размества повърхностните водни пластове и раздвижва хищните риби като костур, бяла риба, щука. Силният и поривист вятър вдига вълни в откритите водни площи, а плискащата се вода в бреговете образува ивица мътилка. Дребните рибки нямат добра видимост в тези моменти и се придържат на границата между крайбрежната мътилка и бистрата, но по-дълбока вода. Именно такива условия хищниците не пропускат, като агресивно нападат дребосъка. Затова замятането на примамката в “горещия” участък е много резултатно, независимо дали се ползва жива стръв, блесна или воблер.

През лятото и в началото на есента ятатата от малки рибки се намират в крайбрежните по-топли и плитки участъци на водоема, където намират убежище от постоянните атаки на хищниците. Във ветровито време, дребосъците се придържат в тихата подветрена част, където обстановката е нормална, но хищниците бързо ги откриват и там. В резултат на това, водата буквално завира, а десетки дребни рибки панически изскачат над водата, пръскайки се в различни посоки. Освирепелите хищници в такава обстановка са много непредпазливи, атакуват стръвно и решително подадената им примамка. В тези кратки, но резултатни моменти се изживяват изключителни емоции при улова.

Белите риби живеят и ловуват в групи, състоящи се от приблизително еднакви по размер екземпляри. Трофейните риби се движат и ловуват самостоятелно. При хранене и ловуване съществува голяма конкуренция в ятото. Плячката си бялата риба улавя предимно около дъното, но в топлите месеци ловува и в близост до повърхността. Тя появява завидна упоритост и агресивност в преследването й.
Риболовът на бяла риба е цяла академия. Лови се на естествени и изкуствени примаки /спининг и с мухарка/. Усехът в улавянето й е свързан с доброто познаване на водоема, от конкретните условия в деня на риболова, от късмета и уменията на риболовеца.

Спининг риболов

Риболов с воблер


Практиката показва, че воблерът и една от най-подходящите примамки измежду всички спинингови чудесии, измислени през годините на еволюция на риболовната индустрия. По външен вид воблерите са примамката, която най-много прилича на малка рибка. Тази изкуствена рибка е неудържима изкушение за белите риби от ранна пролен, до късна есен.
С воблер можем да работим успешно при риболов от лодка /чрез замятане от ръка или чрез влачене – или т.н. “тролинг”./ Удобни места за риболов с тази примамка са също така кейове, понтони, мостове, буни и пристани. Воблерите се изработват от дърво, пластмаса, а напоследък и от силикон. Към тялото им са монтирани една, две или три единични, тройни или двойни куки. Тялото им стандарнто се състои от една част, но има и двуделни или триделни, наричани още чупещи се. Колкото е по-голям ъгълът между тялото и лопатката на воблера и колкото тя е по голяма, толкова по-дълбоко гази воблерът. Някои модели воблери имат регулируем ъгъл на лопатката, който позволява настройване на дълбочината на потапяне. Такива воблери обичайно имат метални лопатки. Многообразието от модели, дължини, грамажи, разцветки е много голямо. Приложението им е широко и има модели, които се ползват в стоящи води, други в река, а трети са универсални за всякакви условия.
Воблерите се разделят условно на три групи – плуващи и потъващи и съспендъри. Потъващите воблери имат по голямо тегло, по мудна игра и при спиране на обирането на влакното започват бавно да потъват. Плаващите обратно – имат по-лек грамаж, по-учестена и лека игра, и при пауза започват бавно да се издигат към повърхността. При движението си воблерите излъчват силни трептения и вибрации, които хищниците усещат отдалеч.

За всеки новозакупен или непознат модел воблер важи правилото да се разучи неговата игра при различна скорост на водене. Това се прави най-добре в плитките крайбрежни части на водоема, където бистротата на водата и нейната дълбочина е подходяща за подобен тест. Тук воблерът се води редувайки по-бърза с по-забавена игра, правят се кратки паузи и придърпвания и по този начин се добива визуална представа за неговите качества. Дали един воблер струва 2 лв. или 35 лв. не е от значение за слуката при риболов. Трябва да привикнем с него, да го пробваме и да разберем при какви условия ни върши работа, а и при какви е абсолютно нерезултатен.

Риболов от брега


От брега по нащите водеми може да се лови от ранна пролет до късна есен, но най-подходящото време във всеки сезон е времето на ловуване на хищника край брега. Тогава той издава присъствието си с характерното разпиляване на ятата дребни рибки. Обикновено това са сутрешните и вечерните часове, когато белите риби ловуват само на метри от бреговата ивица. Особено подходящо време е вечерният сумрак и времето от деня, когато има слаба осветеност. Обикновено ловът на хищниците е кратък 10 –20 минути и трябва умело да се възползваме, без излишно да се суетим и забавяме. Тъй като хищниците издават присъствието си, гонейки дребосъка, тактиката на риболов е ориентирана към примамка плуваща на дълбочина около метър. Подходящи са воблери с не много силна честота на колебанията, но имащи стабилна игра. Такива са примамките със издължена форма, наподобяваща уклейка и имащи дължина от 5 до 9 см. Воденето на воблера е с бавно, до средно темпо, с паузи от 1 –2 секунди. След паузата следва отново завъртане на макарата, нови два, три оборота и отново пауза. Когато хищникът не издава присъствие и не пръска като финикийци дребните рибки отгоре, можем да го търсим с по-дълбоко газещи воблери. Понякога има удари на риба на 3 - 4 - 5 и повече метра дълбочина.

Кълването най-често е по време на паузата и последващото потегляне на воблера. При риболов в река е добре да замятаме перпендикулярно или леко срущу течението, и когато примамката измине в дъга определено разстояние, да го задържаме в определени точки. Кълването е характерно, то не е толкова рязко и силно като при щуката, а се отчита като внезапно натежаване в края на линията. Добре е в такива случаи да се засича моментално, защото не винаги тройките на примамката се забиват успешно в твърдата уста на хищника.
Понякога ударът е брутален, особено ако използваме плетено влакно, което придава в ръката удар все едно че ни бие ток 220 волта. Такива случаи има при активно гонеща бяла риба, когато хищникът е непредпазливи и агресивно “бие” всичко живо коло себе си. Тогава и поема изцяло воблера в устата си и сигурно се закача, понякога и преди да успеем да засечем.

Не е лесно да се определи коя примамка е най-подходяща при риболов на непознато място. Затова чрез редуване на няколко воблера се нанпипва работещия при конкретните условия модел. При риболов на непознат водоем е по-добре да се започне с по-малък воблер и постепенно да се преминава към по-голям размер. Ако кълването внезапно престане, е желателно да се опипат различни водни пластове, сменяйки плуващия с потъващ воблер. Ако и това не помогне, сменяме мястото или отново опитваме с по-малък воблер или волер с различен цвят. По отношение на цветовата гама правила не съществуват, тук определящ е опита на риболовеца. Строги закономерности на кой цвят кълве най-много няма. Все пак от практиката се вижда, че в арсенала за бяла риба трябва да има воблери със сребрист цвят имитиращи уклейка, също така златисти с тъмен гръб или воблери със сини страни. Понякога апетитни са ярките крещящи цветове – оранжево, червено и т.н. цвят “огнен тигър” – fair tiger. Все пак не трябва да забравяме, че ако едни разцветки са подходящи за определен водоем, на друг успех могат да ни донесат коренно противоположни по цвят воблери. Хищникът мени предпочитанията си дори в различни часове от деня и се налага да мислим постоянно, да преценяме, и да сме гъвкави и изобретателни.
В зависимост от дълбочината можем да съобразим и какъв воблер да използваме.

Ето няколко примера:

Дълбочина от 0,80 м до 1,8 м. – Рапала “ориджинал” F 7, 9 см, Рапала “Джойнтед” F – 9 см. “Ъгли дъклинг” MR и DR– 6 см. Салмо миноу – 6 см. Оунър “Рипин Миноу – 65 мм, Йо-зури “Хардкор” Shalow crank – 65 мм
От 2 до 3 метра – Рапала Шад рап – 5 и 7 см, “Ъгли дъклинг” – 7 см потъващи и плуващи, едноделни и двуделни, Рапала “Хъски джърк” –6 см, – Салмо “Миноу SDR” – 7 см. Салмо “Екзекутор” F – 5 и 7 см. "Ъгли дъклинг" F и S – 5 см.
От 3 до 4,5 метра – Рапала "Шад рап" – 9 см, Рапала "Тейл Денсър" - 5 и 7 см, Салмо “Перч” SDR – 8 см,
Над 5 метра – Рапала Тейл Денсър Дийп – 9 см, Рапала “Каунт даун Магнум”– 7 и 9 см, Салмо “Перч” SDR – 8 см.
Посоченият пример е само за ориентиране и не е изчерпателен, бяла риба може да се лови с много марки и модели воблери. Понякога резултатни са воблери с цена по 2 - 5 лв., които дребните хорица от Китай са произвели като копия на утвърдени “ловящи” японски примамки.
Японските воблери се продават у нас с цени от 13 до 30 лв. Не всеки има възможности да се оборудва с тях и лови с това което му е по силите. Ъгли дъклинг и Салмо се предлагат на доста по-народни цени и поради това са масово използвани. Основен недостатък при японските воблери се явява високата им цена, която спира голяма част от риболовците да притежават голям и разнообразен набор от тези “хитрини”. Все пак “маймуни с трици не се ловят” и който иска да лови бяла риба от брега или на “тролинг” е необходимо да има приличен набор от воблери, били те сръбски, полски, китайски или японски.

Един съвет, ако ловите около потопени дървета или коренища можете са подмените тройките на воблера с такива, които са по-тънки. Така при закачка те се отварят /изправят/ и спасявате воблера почти винаги. Е, трябва и да сте с плетено влакно за целта. Ако подменяте тройките на воблера с по-малки номера имайте предвид, че това може да наруши баланса на воблера и той да започне да играе не както трябва.

Риболов с кастмастер


Кастмастера е отлична примамка при определени условия - необходимост от замятане на голяма дистанция, риболов в дълбоки езера, баластриери и язовири, риболов на "помпане" от лодка, скали, понтони, кейове и т.н. А в реки с бавно или умерено течение с него също се лови успешно.
С кастмастер съм хващал освен бяла риба и пъстърва, костур, щука и распер.

Класическите модели на АСМЕ едва ли имат нужда от представяне. Техните копия от различни фирми са къде успешни, къде не, има много добри български копия, които мога да кажа, че ловят по-добре и от оригинала. Преди години бяха пуснали в продажба български кастмастери, които се наричаха успоредки, защото ъглите на рязане от двата им края бяха еднакви. Те също добре ловят риба. В днешните трудни времена, в които България е “разтресена” от скандали от министерски оставки, корупция и срастване на мафия и държава, без да обръщаме много внимание на политическите афери, можем да си купуваме и кастмастери от магазина на Бай Красан в София. За хората, които не са чували за него, най-отговорно заявявявам - има такъв магазин, а също и такъв “бай”. Кастмастерите му ловят риба не по зле от оригинала на АСМЕ.

Стандартната техника, която е подходяща за риболов с кастмастер е проста и е лесно усвоима. При тази техника кастмастера подскача трионообрадно над дъното, като понякога го докосва и вдига лека мътилка от дънния грунт. Същата техника може да се прилага и с отвесни /зимни/ блесни, цикади, пилкери и силикони.
Използват се кастмастери от 10 до 21 грама, според рибата, която ще търсим и дистанцията и дълбочината на мястото. Ако залагаме на "далечен бой" или мястото е дълбоко е хубаво примамката да е по-тежка, за да съхраним контакт с нея дори в голяма дълбочина.
След хвърляне, изчакваме примамката да падне на дъното. /това се познава по охлабването на линията/ Правим обиране на свободното влакно и започваме водене с къси, насечени движения с върха на пръта.
Можем да завъртаме един или два оборота на макарата, след това правим пауза от 1-3 секунди /тук пак зависи на каква дълбочина ловим - ако е дълбоко повече от 7 метра, паузата е желателно да е по-дълга. Следва отново завъртане на макарата, 1 или 2 оборота и пауза. По време на паузата кастмастера планира падайки към дъното и извършва къси, начупени движения. Пропадането на примаката прилича на насечените, некоординирани движения на умираща рибка.
Обикновено кълването е при пропадането или при следващото подръпване. При риболов на бяла риба и щука движението на примамката е желателно да е бавно, паузите да са по-дълги и да се правят на определен интервал. Усетите ли кога ви е клъвнало, старайте се да наподобявате същата игра.

Друга техника е смяна на ритъма на водене и игра с примамката. Започнете редуване на по-бързо с по-забавено прибиране и съвсем кратки по 1 секунда спирания на макарата. Удари може да има в различни точки и дълбочини. Важно е през време на играта да се следи непрекъснато върха на пръта и линията да не се охлабва - иначе се пропускат много от кълванетата.

Друг метод на риболов с кастмастер е "помпането" от лодка, кейове, пристани и отвесни скали, което наподобява типичното помпане със зимна /отвесна/ блесна.

Единственото нещо, което искам да повторя, е че трябва да вярваме на примамката и да си представяме, че тя е нещо живо на края на линията, а не само парче метал. Тогава, с повече постоянство и експерименти можем да открием най - успешната тактика според условията на риболов.

 

Следва продължение.

 

"Материалите /статиите/ са защитени от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/. Използването им в цялост или на части, без разрешението на автора е забранено."


Статията е взета от страниците на Fishing Mania


/Стефан Минчев/

назад