Стари Видри - Спининг клуб

Brother DLH

назад

Риболов на бяла риба /част II/

 Риболов с колебаещи се блесни


Позната е сред риболовците у нас с името клатушка или лъкатушка.
На английски те се наричат spoon – буквален превод лъжица. То и у нас, като кажеш на някои от риболовците ветерани клатушка, те дълбокомислено поклащат глава и казават – “Аааа, да - лъжица...” Що ли? Щото преди 20-30 години рядко се намираха купешки клатушки, и особено щуката се ловеше на правени от лъжица блесни. Що съпруги, майки и тъщи са пропищели навремето за “съсипаните” прибори за храненне. Ако се съберат сълзите им ще напълним езерото Ариана...

Колебаещите се блесни са едни от най-древните спинингови примамки, имащи дълга история.
Това е примамка доказана по резултатност през годините, както за бяла риба, така и за останалите хищници обитаващи нашите води. Най-предпочитани за бялата са издължените и тесни блесни с дължина от 6 до 14 см. Теглото им варира от 10 до 25 грама. Блесните с по-дълбока щамповка имат силна и поривиста игра. Обратно, тези с по-малки извивки имат мудни и бавни движения. В супер силни течения и дълбочини, каквито се срещат по поречието на Дунав, може да се лови и с клатушки над 30 грама. Дебелината на листовия материал използван за направата на клатушките за бяла риба е различна и се движи в границите между 1 и 2 мм, по-рядко до 2,5 - 2,8 мм. По-тежките клатушки са подходящи за риболов в дълбоки водоеми и в река Дунав, защото освен значително тегло летят като куршум и “облавят” значителни дълбочини и дънни ями.

Формата и цветът на клатушките за бяла, е желателно да наподобяват този на естествената й и обичайна жертва - уклейката. Разбира се, бяла риба се лови не само на сребристи и бели клатушки. Успех може да ви донесат и жълти, медни и черни блесни. Резултатни са и блесните в два различни цвята на всяка от страните. Може да се изрязва и самозалепващо светлоотразително фолио и да се залепва едностранно на тялото на примамката. Особено в по-замътена вода могат с успех да се използват електрикови цветове – жълто, оранжево, червено. Все пак не трябва да забравяме, че в кална като боза вода е по-добре да се отдадем на по-приятни занимания около масата с приятели, отколкото да мятаме като гламави с блесната из мътилката.
Клатушките по принцип са ми голяма слабост и с тях съм хващал много бели риби. Примамката за някой може да изглежда просто, демодирано парче метал, но не е така. Който вникне в това, ще има успех в дни, когато воблерите си почиват и стават само за ключодържатели.

Като подходящи блесни, с които съм имал слука в риболов на бяла риба мога да отлича 12 и 18 грамови “Тоби” на Абу Гарсия и “Циклопс” на Мепс. Също и някои модели руски /Мурена, Байкал и Удачная/ и български клатушки. От българските най-добри резултати имам на една блесна, която наричахме “котешки език”, заради формата й. Бяла риба съм хващал и с турските копия на Тоби – Аlba, чешките Lipno и блесните, произведени от човечетата с дръпнати очи с марка SFT. А да кажеш, че не съм пробвал клатушки – пробвал съм поне 100 различни марки и модели...Но търсенето и опитите ще продължават. То, ако хващаме риби със всяка примамка....

За успеха при ловенето с клатушки е важно да се съхранят колебателните им движения, а това се постига при обиране на влакното с по-забавено и неравномерно темпо. Леките колебаещи блесни с тегло до 10 грама са подходящи за риболов в повърхностните участъци, когато има индикации за наличие на гонещи дребосъка хищници. Когато бялата риба гони ситнежите, водата завира, ситнежите панически се разбягват “като финикийци” във всички посоки. Е, разбира се и други хищници гонят край брега и в плитчините, но по бягащите рибки можете да се ориентирате дали гони костур, или ловува бяла риба. Костурът преследва предимно ята от дребосъци до 5-10 см и ги пръска шумно отгоре. Все едно че някой хвърля с шепи дребен чакъл във водата.. Дребосъците подскачат на всички страни по повърхността. Когато гони бяла риба тя напада риби доста по-големи от тези, за които стана дума. Тя е голям хищник, преследващ активно с гонитба плячката си. Страхотен, упорит ловец. Не е гюмеджия като щуката. Понякога бялата може да гони и цяло ято жертви, а и една единствена риба, която за да се спаси, прави серия от подскоци по повърхността. Виждал съм бабушки и кефалчета по педя да скачат панически направо на брега, за да се отърват от “душманина”.

Видове водене


Риболовът с клатушки е резултатен при ловене от закотвена или оставена на дрейф лодка, а също и с обикаляне и замятане от брега.


Равномерно водене


Воденето на клатушките е много разнообразно. Повечето модели позволяват равномерно, линейно водене. Блесната тук се движи в една линия и не сменя хоризонта на движение. Равномерното водене се прави, като се навива с макарата, без прекъсвания. Както казваше един мой познат преди време – какво е спинингът – “Ами, меташ и навиваш – това е, нищо трудно нема”. Наистина тази техника не се отличава със сложност и е лесно дори за човек, който няма никакъв опит. Важното е да е концентриран и да не “проспи” кълването. Издължените, леки клатушки при много бавно обиране с макарата не дават необходимите колебания. Просто се иска малко по-бързо навиване, за да заиграят. Все пак трябва да не ги форсираме, много, защото почват да се въртят непрекъснато, а не да се колебаят.

Водене с паузи


Някои колебаещи блесни позволяват това водене, за други то е най-атрактивно и резултатно, трети направо не го понасят. Кълването на рибата е най-често в момента на пропадане на блесната. Трябва да следим влакното и върха на пръчката, а за по голям контрол върху примамката, можем да поставим и показалеца на дясната си ръка над ръкохватката на пръчката. Така чрез пръста си усещаме кълването, подръпването или удара на рибата. Предава се директно, направо подскачаш, “ако блееш” нанякъде.
Най-общо техниката на водене с паузи е: замятаме, отпускаме блесната да слезе в дълбочина, правим един – до три оборота с макарата и спираме. Спирането е с различна продължителност и се влияе от големината и теглото на блесната, от дълбочината на мястото, и от това дали ловим на течение или в стояща вода. Например – ако блесната е тежка, а мястото плитко, правим кратко спиране. Ако ловим на течение, паузата е по-дълга от тази при риболов в езеро или язовир. Речното течение кара блесната да продължава да лъкатуши при задържането й и тя леко пропада надолу. След това повтаряме всичко отново.
Експерименти можете да правите страшно много, но имате ли удар на риба и улов се придържайте към изпитаната тактика. Така пак ще ви клъвне. Явно хищникът се дразни от определени колебания на блесната и те трябва да се повтарят.

Тежките колебаещи блесни с тегло от 18 и повече грама са приоритет в ловенето на големите хищници, които се въртят предимно далеч от брега или около дъното. Тук обикновено се ползват по-издължени и тежки блесни. Поради това е добре в началото на блесната да монтирате още една тройка, или още по добре двойка кука. Тя се монтира на халката в предната част на блесната. Защо е необходимо това - защото гонещия хищник обикновено хваща първоначално рибката през средата. Атакувайки блесната, която е “въоръжена” с тройка и с двойка, шанса за добро засичане е голям. Разбира се, че такава блесна е потенциална жертва, ако ловим в места с коренища и камъни....Ама и бялата риба се върти все около драките. Та пълно щастие няма...Ако не свикнете да късате примамки, едва ли ще стане запален спинингист от вас.

Най-общо за да се ориентираме как играе една блесна трябва да я тестваме в плитка и бистра вода до брега. Там можем да експериментираме с придърпвания и паузи, забавяне и усилване наобирането на влакното. Така визуално ще разучим, коя от нашите примамки е “жива” и коя е пълен “мъртвец”. Колебаещите блесни са класика, която напоследък не се котира много сред спинингистите. Това пренебрежение към техните качества е незаслужено, защото имат много предимства и в доста случаи могат да ни донесат неочаквана радост. Много са случаите при спасяване на “капото” на места и в куци дни, където останалите спинингови примамки не дават резултат. Клатушките са примамки, които почти не усукват линията. Могат да се монтират с директен възел на халката в предната част, или с монтаж само с карабинка без вирбел, за по-бързата им смяна.

Силиконови примамки за бяла риба

Риболовът със силиконови рибки и туистери доби популярност у нас преди не повече от 10 години. Причината е слабата популярност на тези примамки сред риболовците, а също и сред търговците на риболовни принадлежности в нашата страна. В Западна Европа, Русия и САЩ със силиконови примамки се лови отдавна, но у нас този риболов тепърва се развива и се радва на привърженици. Все още у нас трудно се намира разнообразие на модели и разцветки на водещите фирми производители на силиконови примамки.
Рибиловът със силиконови примамки е известен още с името джиг спининг.
Основните примамки са туистер тип запетая, имащ една или две “криви” опашки, силиконова рибка, наричана още шад или рипер, имитация на октопод, имитация на рак и имитация на земен червей. В руската школа широко се използват “поролонки” /изработени от обикновен дунапрен/ и полиуретанови рибки, но те се употребяват изключително рядко от български риболовци, защото не присъстват на пазара и трябва да се изработват съморъчно. Ще се спра на основните силиконови примамки, които имат приложение в нашите условия, а не на последно място се намират по щандовете на магазините за риболовни принадлежности.
Силиконките най-често монтират на джиг глава /оловна глава/ с единична кука. Съществуват и монтажи с офсетни куки, на които ще се спра в отделен материал. Най-широко у нас се ползват стнадартни куки с оловни глави, които се предлагат по магазините. Главата най-често има овална форма, но се срещат и продълговати глави и подобия на глава на малка рибка. Оловната глава на силиконките трябва да се подбира внимателно и теглото й варира според конкретните условия на водоема и дълбочината на която ловим.
За това е необходимо оптимално балансиране на примамката, защото прекалено тежката глава кара туистера да оре в дъното с мудни и тромави движения. Прекалено леката глава пък е неприложима в големи дълбочини, тъй като потъва бавно и се губи контакт с примамката. Например за ловене в язовири и езера с дълбочина около 3 метра е необходимо да се ползва оловна глава с тегло около шест – осем грама. При водене на силиконките в десетметрова дълбочина е редно да монтираме по-солидна глава с тегло около 12 – 22 и повече грама. Едно от основните предимства на силиконките в сравнение с воблерите е ниската им цена и възможността за покупка на повече и по-разнообразни като форми, размери и цветове.

По-леките глави са добро решение, когато ловим в стоящи води - езера, язовири и т.н. В река със силно течение и дълбочини със леките глави водната струя ги вдига нагоре към повърхността и няма да можем да ловим в дълбочините и ямите.
Ето някои примерни данни при каква дълбочина какви по грамаж джиг глави се използват. Посочените данни са за стоящи води, за река главите може да са малко по-тежки


3-4 метра 5 до 12 грама
4-7 метра 14 до 20 грама
7-10 метра 17 до 24 грама

над 10 метра - 20 - 28 грама

Тези характеристики важат за риболов в стояща вода, при липса на насрещен вятър. Вятърът е големият враг на джиг спининга, защото трудно се контролира движението на примамката и невинаги се отчита кълването на рибата. При риболов в река Дунав можем да използваме и по-тежки джиг глави за да имаме възможност да контролираме примамката. Тук нещата отиват към т.н. heavy джиг. В отделни участъци с дълбоки дънни ями и силно течение може да се наложи използване на джиг глави с тегло 30, 35, 40 грама. Имайте предвид и силата и посоката на вятъра при замятане и водене на примамката.

От моята практика в джиг риболова мога да препоръчам някои модели на водещи фирми в производството но силиконови примамки.
Масовите силиконки извън изброените са по-некачествени като подвижност и игра.
Манс и Юм имат оребрени рипери, които са много подвижни и играят супер фино и леко. Туистерите на Сандра са с широка опашка и имат няколко еднакви отвора разположени един над друг. Играта на тези туистери е особена точно заради тези "дупки" в опашката. . Бялата риба предпочита най-вече силиконки в перлен цвят, бяло, “отровно” зелено и жълто. Понякога резултати се постигат и с черни и виненочервени примамки.
Монтирането на туистера "запетайка" може да е по два начина - и нагоре с кривата опашка, и надолу с опашката, като втория начин според мен е по-добър откъм игра и резултатност...По принцип и туистерите и риперите играят по-добре, когато са монтирани подвижно спрямо куката, не на стандартна оловна глава с кука, а на т.н. "чебурашка". Чебурашката я ползват предимно руските риболовци, при риболов със силикони, поролонки и предноотежнени върушки, каквито са например украинските "Мастер". За съжаление в нашите магазини не се предлагат оловни глави тип “чебурашка” и те трябва да се купуват от чужбина или да се отливат и изработват в домашни условия.

Силиконовите примамки могат да се водят по много начини – равномерно, равномерно с редуване на паузи, стъпаловидно и т.н. Придърпванията могат да се правят с върха на пръчката, а също и със завъртане на дръжката на макарата.

Все пак основните видове водене са
- равномерно или т.н. линейно водене
- равномерно с плавни, къси придърпвания
- равномерно с по-резки придърпвания с върха на пръчката, примерно по 10-15 см.
- стъпаловидно водене. Примамката се движи стъпаловидно над дъното като го докосва при всяко забавяне или пауза.
- неравномерно с паузи – примамката се движи по следния начин – два оборота с макарата и пауза. След това повтаряме тази игра. Колко дълги да са паузите зависи от дълбочината на мястото и наличието или липса на течение. Ако течението е силно и мощно ,паузата трябва да е по-дълга. Ако мястото е плитко и течението слабо – паузата е съвсем кратка.

Туистер


Приоритетни в риболова на бяла риба са силиконовите туистери наричани “запетая” или “крива опашка” Те имат единична или двойна опашка. Най - разпространени у нас са различни китайски силикони предлагани на пазара. Добри примамки имат Мистър Туистър, Манс и Релакс. Отлични резултати за бяла риба дават туистерите, които имат дължина между 6 и 10 см. Мекият и фин силикон дава възможност на опашката на туистера да трепти с висока честота и да извършва перфектни движения както в средните водни пластове, така и движейки се непосредствено до дъното.

Сликонова рибка


Известни са още с името - рипери или шадове. Като най-добри за риболов не само на бяла риба, но и на щука от собствения си опит бих препоръчал тези на Мистър Туистър, Юм, Релакс, Манс и Сандра.
Силиконовата рибка е много подвижна и апетитна примамка в спиннинга за бяла риба. Обикновено се подбират силиконови рибки с дължина от 5 до 8-9 см. Цветовата гама на “силиконките” с която можете ловите бяла риба е много широка – от бяло, перлено, жълто – до винено червено, електриково зелено и дори черно. Цветът има значение в по плитки места, където има видимост и хищника може да прояви предпочитания към определен цвят. Ако ловите на дълбочина около десет и повече метра при слаба осветеност на водата цветовете нямат никакво влияние върху честотата на кълването. По-важно условие за слуката е как се движи “силиконката” и дали дразни хищниците.
За предпочитане е стъпаловидното водене в близост до дъното пред всякакви други начини като равномерно или линейно водене. Това водене се постига чрез съвсем леки и къси движения с върха на пръчката, при които силиконката се придърпва на тласъци, като преди всяко придърпване тя се задържа за не повече от няколко секунди според дълбочината на мястото и силата на течението.
По врема на паузата примаката пада към дъното и почти всички регистрирани кълванета са в тази фаза. Понякога хищникът застава до лежащата на дъното примамка и я атакува при “отлепването” й нагоре. Случва се да вземе и директно от дъното. При вяло и капризно кълване, някои роболовци слагат кивок на връхния водач на пръчката. Кивокът отчита всяко побутване на примамката. За да се индикира ясно всяко почукване по примамкта е необходимо линията да се държи максимално изпъната. В зависимост дали е активна или пасивна рибата и кълването се усеща по различен начин – от натежаване в края на линията, до последователни почуквания, спиране на хода на примамката, или отклонение на влакното встрани, а не рядко до усещане за закачил се внезапно предмет.

Следва продължение 

"Материалите /статиите/ са защитени от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/. Използването им в цялост или на части, без разрешението на автора е забранено."


Статията е взета от страниците на Fishing Mania 


/Стефан Минчев/

назад